Будапеща – перлата на Дунав

Унгарската столица Будапеща омагьосва с архитектурните си шедьоври, разположени от двете страни на Дунав като перлена огърлица.
Будапеща

Будапеща е рожба на XIX и XX в. Почти всички забележителности на града възникват в периода от 1867 г. до 1914 г. при дуалистичната Австро – Унгарска империя. Тогавашните архитекти си позволяват умелото смесване на готика, ренесанс, класицизъм. Смесицата от стилове превръща града в олицетворение на еклектиката. Един от известните унгарски архитекти –модернисти Йодьон Лехнер внася собствен почерк в стила ар нуво. Лехнер въвежда заоблени линии, орнаменти с животни и цветя, като се позовава на унгарското народно творчество, както и на индийски и персийски мотиви.
Единственият древен архитектурен ансамбъл на столицата е средновековният комплекс на Крепостния хълм. Там се намира Кралския дворец, който е най-голямата постройка в Унгария – дълъг около 1,5 км., намиращ се на 180 метра н.в. Това е и символът на града, който между XIII и XX в. е разрушаван три пъти до основи и възстановяван в стила на съответната епоха. Първият замък е построен след монголското нашествие по заповед на крал Бела IV през XIII в. А по времето на Мария Терезия през XVIII в. е построен огромен палат. Следват още две разрушения: по времето на войната за независимост през 1848 г. и при обсадата на Будапеща през 1944-45 г. След това в периода 1875 -1904 г. е изграден двойно по-голям. В него днес се помещават Националната художествена галерия, Историческия музей и Националната библиотека „Сечени”.
Кралският дворец
Рибарските кули са построени на Крепостния хълм и се извисяват високо над р. Дунав. Укреплението в неоромантичен стил със своите тунели, аркади и арки е построено в края на XIX в. по проекта на Фригеш Шулек, който преустроява и съседната църква „Матияш”. Бастион на рибарите напомня, че тук са били крепостните стени, поддържани и защитавани от Задругата на рибарите.
Рибарските кули
Буда освен Крепостния хълм има още един – Гелерт, издигащ се на 130 метра н. в. В средата на XIX в. Хабсбургите строят цитадела на върха на хълма. Там се намира и високата 14 метра Статуя на свободата, издигната през 1947 г. в памет на освобождението на Унгария. Също така е издигнат и паметника на св. Гелерт – епископ, загинал като мъченик.Езическите унгарци го приковали към бъчва и я търкулнали надолу по хълма към Дунав.
Свети Гелерт
Парламентът е впечатляващ с огромните си размери. Фасадата му, гледаща към Дунав е дълга 268 м., а куполът му е висок 96 м. Сградата е израз на растящото национално самосъзнание през XIX в.Видни унгарци издигат искането за изграждане на „дом на народа”. Строителството продължава от 1884 до 1902 г. Архитектът Имре Щайдл създава олицетворение на еклектиката.
Будапещенски парламент
Площад на героите – в центъра му се издига 36 метрова колона, наречена Паметник на хилядолетието. Тя напомня за хиляда годишнината от създаването на страната през 896 г. Върху колоната се извисява архангел Гавраил. Той се явил на сън на крал Ищван и му заповядал да покръсти унгарците. Статуите изобразяват герои от унгарската история.
Площад на героите
Верижният мост Сечени е един от символите на града. Построен е в периода 1839-49 г. по идея на граф Ищван Сечени. Без мост му е била нужна цяла седмица да прекоси Дунава и да присъства на погребението на баща си.
Мост Сечени
Най-красивият парк на Будапеща е остров Маргарита, застанал като кораб между моста Маргарита и Арпад. Природният парк е дълъг 2.5 км. И широк 500 м., любимо място за отдих на столичани.
Булевард „Андраши“ пък е будапещенското „”Шанз Елизе” – ярък пример за разцвета на строителството след 1867 г. Булевардът е завършен през 1886 г. Под улица Андраши през 1896 г. е пусната „подземната железница”, която е втората в Европа след лондонската. Булевардът и метрото са в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.
А търговската улица Ваци е с особена атмосфера, имайки предвид, че южният й край е превърнат в пешеходна зона, любимо място за разходка и шопинг.
Улица Ваци
Будапеща е град, който разполага с 12 термални бани. За будапещенци ходенето на баня –било с лечебна цел или за удоволствие – е начин на живот. В архитектурно отношение се различават бани от турско време до наши дни.
Баня

Реклами