Братислава – красавицата на Дунав

Братислава е една от новите европейски столици, но независимо от това е град с многовековна история. В аналите градът се среща с различни имена, като започнем от Пресбург, Позони, Посониум, Прешпорок и стигнем до Братислава.Градът е разположен на р. Дунав и това го превръща във важен кръстопът на народи и култури. По време на Римската империя военната крепост Геруланта става една от точките по отбранителната линия Лимес Романус, която отделя високоцивилизованият свят от този на варварите. А по-късно във времето, през IX в. се изграждат крепости в Братислава, които са мощни и така стават важни центрове на Велика Моравия.
Днес сърцето на Братислава е Старият град, който е същевременно политически, културен и туристически център на Словакия.
Братиславски замък
Братиславски храд – визитната картичка на Братислава. Строен е през XV в. по времето на унгарския крал Зигмунд Люксембургски. Трябвало е да защитава Хабсбургската империя от турски нашествия. Преустрояван е на няколко пъти, като най-вече по време на управлението на императрица Мария –Терезия /1740 – 1780 г./, която спазва обещанието си към унгарската шляхта да се задържа по-дълго в Братислава. Но в 1811 г. избухва пожар, който унищожава голяма част от постройките и е възстановен през 60 – те години на XX в. Днес в залите на двореца е разположен Историческият музей.

Единствената запазена порта от Средновековния град е т. нар. Михалска порта от втората половина на XIIIв., а бароковата кула е от XVIIв.
Михалска порта

Църквата „Св. Мартин” – в нея са били увенчани с кралската корона 11 унгарски крале и 8 кралски съпруги. Сградата е построена през XIII в. Забележителност на храма е черната статуя на конника св. Мартин, създадена от австрийския скулптор Донер.
Църква св. Мартин
Манастирът и църквата на францисканците също водят началото си от XIII в. Там след битката при Мохач през 1526 г. за унгарски крал бил избран Фердинанд I Хабсбургски и с това за около 400 години унгарският трон става част от Хабсбургската империя.

Архиепископският  дворец някога е принадлежал на острохомските архиепископи, днес е седалище на кмета на Братислава. Историческа тежест му придава Огледалната зала, в която през 1805 г. след битката при Славков е подписан т.нар. Братиславски мир между Франц I Хабсбургски и Наполеон Бонапарт. Висшият духовен клир обаче не се задоволява само с един палат, от тях остава и Летният архиепископски дворец. През 1761-65 г. Хилебрант престроява ренесансовото лятно седалище на острохомските архиепископи и достроява широк двор в стил рококо.
Архиепископски дворец
Мирбаховият дворец е строен в стил рококо, а в залите му могат днес да се разгледат шедьоври на изкуството в стил барок и рококо.

Дворецът на графофете Палфи е в стил барок. Паметна плоча отбелязва, че през 1762 г. там се провежда концерт на 6 годишния В. А. Моцарт.
Моцарт
Грасалковичовият дворец е свързан с името на друг световноизвестен композитор – Йозеф Хайдн. През 1772 г. Хайдн едирижирал домашната капела на граф Грасалкович.
Дворец на Грасалкович