Одрин за един ден

Ускудама и Адрианопол – така наричали в миналото днешния град Едирне. Оттук в миналото е минавал главният път Виа Сингидунум, свързвал Виена през Сердика с Истанбул, а оттам с Анадола и Азия. Тук се пресичат и три реки – Марица, Тунджа и Арда.
През вековното си съществуване преживява възходи и падения, наричан за известен период от време „Врата на щастието”, както и „Опечаленият град”.
Мимар Синан

Султан Мурад I го присъединява към Османската империя през 1361 г. Близо сто години Едирне е столица на империята и това обяснява богатството на историческите му сгради. Старата османска столица Одрин през XVIII в. е била един от седемте най-големи града в Европа.
Днес градът със своите джамии, религиозни комплекси, мостове, стари базари, кервансараи и дворци е жив музей.
Символът и гордостта на Одрин е джамията Селимие, построена на хълм в центъра на града от прочутия архитект Мимар Синан в класически османски стил по нареждане на султан Селим II в периода 1569 -1575 година. Тя е пример за технологичните възможности и за художествения гений на най-големия османски архитект.
Друг музей, с който се гордеят жителите на Одрин е комплекс, днес е превърнат в Музей на Здравето. Построен е от архитекта Хайреттин в периода 1484-1488 година по заповед на султан Баязид II на брега на река Тунджа. Получава награда на съвета на Европа за „Най-добър европейски музей” през 2004 г.
Музей на медицината
До него в местността Къркпънар , където някога са се издигали султанските дворци , от 1361 г. се провеждат най-известните в Турция „Мазни борби”. Преди шест века, според легендата бойна галера с 40 войника , под ръководството на Сюлейман паша преминали Дарданелите с цел да завладеят Румелия. За да поддържат добра физическа форма те често се борели помежду си. Първата борба след встъпването им в Европа се провела в околностите на Одрин. От тогава всяка година се провеждат т. нар. мазни борби. Паметници на пехливаните можете да видите на много места в Одрин.
Пехливани
Свои обекти в Одрин имат и българите. Около средата на 50-те години на XIX в. българите в Одрин основават своя обшина, а през 1860 г. създават дружество „Народно общество”, което сзакупува земя за строежа на църквата „Св. Св. Константин и Елена”. Градежът започва на 3 март 1869 г . и е завършен на 25 септември. След Балканската война 1912-13 г., когато българите масово се изселват от Югоизточна и Беломорска Тракия, църквата остава безстопанствена и постепенно започва да се руши. Възстановена е 2008 г.
Църква св. Георги
На 23 април 1880 г. , със съдействието на тогавашния валия на Одрин Рауф паша и с разрешението на султан Абдул Хамид II, се полагат основите на църквата „Св. Георги”. В нея до 1940 г. са служили свещеници от България, а до 1951 г. български духовници от Истанбул. След това богослужения не се извършват и сградата постепенно започва да се руши. Възстановена е 2004 г.
На балкона на храма е подредена постоянна етнографска експозиция „Делници и празници на българите в Одринска Тракия”. В нея са представени исторически материали, традиционни български облекла, накити и битови предмети. На второ ниво е библиотеката с над 3 000 книги на български език. Тук се помещава и филиал на свиленградското читалище „Просвета – 1870 г”. Храмът е действащ, като службите се водят от Александър Чакърък.